Само за година ресторантите у нас са увеличили оборота си с близо 1 милиард лева
Ресторантьорството продължава да е измежду най-толерираните сектори при данъчната политика на България. При оборот от 5,6 милиарда лева през 2023 година, секторът е внесъл скромните 43 млн. лева Данък добавена стойност, което прави под 1% от въпросния оборот. Това сочат най-актуалните данни на Националната организация за приходите (НАП) за платените налози и осигуровки от бранш " Ресторантьорство ", написа след свое питане до институцията.
Българската асоциация на заведенията, управлявана от Ричард Алибегов, към този момент разгласи, че ще приказва с политиците за опазване на Данък добавена стойност привилегията за сектора и през 2025 година В противоположен случай действието на понижената на 9% ставка на налога би трябвало да изтече в края на тази година.
В началото на пандемията от Covid-19 тогавашният министър председател Бойко Борисов се поддаде на лобисткия напън на ресторантьорите и разпореди понижаване на ставката на Данък добавена стойност за бранша от 20% на 9% с аргумента, че заведенията би трябвало да се компенсират поради краткотрайното им затваряне, напомня Mediapool . Въпреки че Covid рецесията от дълго време отмина, данъкът към момента не е върнат в общоприетия си размер, тъй като политиците всяка година гласоподават в поддръжка на настояванията на ресторантьорите. От самото начало браншът преглежда свалянето на Данък добавена стойност като мярка за поддръжка на бизнеса си, а не на потребителите, които в последна сметка заплащат налога.
" В Европейски Съюз има диференцирани ставки Данък добавена стойност за редица артикули и там това не пречи на никого ", сподели Ричард Алибегов пред Българска национална телевизия в края на октомври, като изясни, че в ресторантьорството би трябвало да има по-ниско облагане, тъй като ръчният труд бил доста обемен и " изяждал " облагите.
Данните на Национална агенция за приходите обаче не демонстрират никакво " изяждане " на облагите. Напротив, в случай че се съди по платения корпоративен налог през 2023 година, то облагите в бранша би трябвало съществено да са се покачили. От 25,5 млн. лева полагащ се корпоративен налог през 2019 година, (преди пандемията), сумата е повишена на 91,4 млн. лева през 2023 година, което значи, че облагите на заведенията са повече от три пъти по-високи спрямо тези отпреди пет години.
Освен облагите, порастват и оборотите в ресторантьорството. За пет години, оборотът в бранша (данъчната основа за ДДС) се е вдигнал от 3,08 милиарда лева (през 2019 г.) на 5.65 милиарда лева (2023 г.), което е съвсем двойно повече, излиза наяве от данните на Национална агенция за приходите. Само за последната година нарастването е с близо 1 милиарда лева или над 20%.
В същото време, импортираният от бранша Данък добавена стойност за пет години е намалял доста - от 151 млн. лева през 2019 година, на 43 млн. лева през 2023 година Това е спад с към 70%. Така към 2023 година секторът към момента не е могъл да възвърне импортираният Данък добавена стойност даже от пандемичната 2020 година, когато за дълги интервали от време доста от заведенията въобще не работеха. Въпреки това, при едвам 2,4 милиарда лева оборот и понижена ставка в средата на годината, тогава ресторантьорите внесоха близо 70 млн. лева Данък добавена стойност. През 2022 година импортираната сума беше с към 90% по-ниска - до едвам 7 млн. лева, до момента в който предходната година има известно възобновяване до 43 милиона.
Бюджет 2025 без преференциално Данък добавена стойност желаеха икономисти
Време е за " изстудяване " на упоритостите и обвързваните с тях разходи, считат икономисти
Единствените " пера ", по които има стабилно, въпреки и не фрапантно нарастване, са осигуровките и данъкът върху персоналните приходи. За пет години осигуровките, внасяни от бранш " Ресторантьорство ", са се повишили от 196 млн. лева на 275 млн. лева, което е растеж от 40%. При налога върху персоналните приходи нарастването е от 53 млн. лева на 89 млн. лева, което е растеж от 48% за пет години.
От данните на приходната организация се вижда, че секторът е внесъл в бюджета към 425 млн. лева налози и осигуровки (при към 3 милиарда лева оборот) през 2019 година, до момента в който пет години по-късно сумата е повишена на към 500 млн. лева (при 5,7 милиарда лева оборот).
От Национална агенция за приходите прецизират, че статистиката им включва данни за задължените лица в секторите заведения за хранене, заведения за бързо обслужване, кетъринг, други действия по подготвяне и снабдяване на храна и питейните заведения. Данните отразяват и възобновяване на ставката на Данък добавена стойност за бирата и виното в заведенията от 9% на 20%.
По данни на служебния финансов министър Людмила Петкова, връщането на данъчната ставка на Данък добавена стойност за заведенията за хранене и хляба ще усили приходите в Бюджет 2025 с към 400 млн. л е в а .
Българската асоциация на заведенията, управлявана от Ричард Алибегов, към този момент разгласи, че ще приказва с политиците за опазване на Данък добавена стойност привилегията за сектора и през 2025 година В противоположен случай действието на понижената на 9% ставка на налога би трябвало да изтече в края на тази година.
В началото на пандемията от Covid-19 тогавашният министър председател Бойко Борисов се поддаде на лобисткия напън на ресторантьорите и разпореди понижаване на ставката на Данък добавена стойност за бранша от 20% на 9% с аргумента, че заведенията би трябвало да се компенсират поради краткотрайното им затваряне, напомня Mediapool . Въпреки че Covid рецесията от дълго време отмина, данъкът към момента не е върнат в общоприетия си размер, тъй като политиците всяка година гласоподават в поддръжка на настояванията на ресторантьорите. От самото начало браншът преглежда свалянето на Данък добавена стойност като мярка за поддръжка на бизнеса си, а не на потребителите, които в последна сметка заплащат налога.
" В Европейски Съюз има диференцирани ставки Данък добавена стойност за редица артикули и там това не пречи на никого ", сподели Ричард Алибегов пред Българска национална телевизия в края на октомври, като изясни, че в ресторантьорството би трябвало да има по-ниско облагане, тъй като ръчният труд бил доста обемен и " изяждал " облагите.
Данните на Национална агенция за приходите обаче не демонстрират никакво " изяждане " на облагите. Напротив, в случай че се съди по платения корпоративен налог през 2023 година, то облагите в бранша би трябвало съществено да са се покачили. От 25,5 млн. лева полагащ се корпоративен налог през 2019 година, (преди пандемията), сумата е повишена на 91,4 млн. лева през 2023 година, което значи, че облагите на заведенията са повече от три пъти по-високи спрямо тези отпреди пет години.
Освен облагите, порастват и оборотите в ресторантьорството. За пет години, оборотът в бранша (данъчната основа за ДДС) се е вдигнал от 3,08 милиарда лева (през 2019 г.) на 5.65 милиарда лева (2023 г.), което е съвсем двойно повече, излиза наяве от данните на Национална агенция за приходите. Само за последната година нарастването е с близо 1 милиарда лева или над 20%.
В същото време, импортираният от бранша Данък добавена стойност за пет години е намалял доста - от 151 млн. лева през 2019 година, на 43 млн. лева през 2023 година Това е спад с към 70%. Така към 2023 година секторът към момента не е могъл да възвърне импортираният Данък добавена стойност даже от пандемичната 2020 година, когато за дълги интервали от време доста от заведенията въобще не работеха. Въпреки това, при едвам 2,4 милиарда лева оборот и понижена ставка в средата на годината, тогава ресторантьорите внесоха близо 70 млн. лева Данък добавена стойност. През 2022 година импортираната сума беше с към 90% по-ниска - до едвам 7 млн. лева, до момента в който предходната година има известно възобновяване до 43 милиона.
Бюджет 2025 без преференциално Данък добавена стойност желаеха икономисти
Време е за " изстудяване " на упоритостите и обвързваните с тях разходи, считат икономисти
Единствените " пера ", по които има стабилно, въпреки и не фрапантно нарастване, са осигуровките и данъкът върху персоналните приходи. За пет години осигуровките, внасяни от бранш " Ресторантьорство ", са се повишили от 196 млн. лева на 275 млн. лева, което е растеж от 40%. При налога върху персоналните приходи нарастването е от 53 млн. лева на 89 млн. лева, което е растеж от 48% за пет години.
От данните на приходната организация се вижда, че секторът е внесъл в бюджета към 425 млн. лева налози и осигуровки (при към 3 милиарда лева оборот) през 2019 година, до момента в който пет години по-късно сумата е повишена на към 500 млн. лева (при 5,7 милиарда лева оборот).
От Национална агенция за приходите прецизират, че статистиката им включва данни за задължените лица в секторите заведения за хранене, заведения за бързо обслужване, кетъринг, други действия по подготвяне и снабдяване на храна и питейните заведения. Данните отразяват и възобновяване на ставката на Данък добавена стойност за бирата и виното в заведенията от 9% на 20%.
По данни на служебния финансов министър Людмила Петкова, връщането на данъчната ставка на Данък добавена стойност за заведенията за хранене и хляба ще усили приходите в Бюджет 2025 с към 400 млн. л е в а .
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ